Аз съм Иво Стаменов и често ме питат: “Кога ще пораснеш?”
Години наред работих в радиото, театри, организирах различни събития и ето че дойде времето да сбъдна мечтата на почти всяко момче – да си играя по цял ден.
Не без помощта на моята дъщеря.
В началото правех различни играчки от дърво само за нея. Приятелите ми започнаха да искат същите за техните деца и за децата на приятелите си и скоро идеята да се занимавам основно с това узря. Исках обаче играчките ми да са не само за деца, но и за родители, които отказват да се превърнат в сериозни възрастни и обичат ръчно направените, уникални неща. И постоянно търсят общата игра с децата си.
Всяка наша играчка днес носи тръпката на измислянето, закачката, задоволството от завършването на прототипа и гордостта от всеки готов модел, поставен с много внимание в кутията му.
Но най-голямата ни гордост е театърът – истински, подвижен театър от дърво, със сцена, герои, кулиси, механизми и осветление – който заживя нов живот след срещата ни с Панчо!
Аз съм Панчо Панев и съм пораснало момче.
Много години правех бизнес за възрастни. Управлявах компании с кораби, пристанища и локомотиви.
Стъпил съм здраво на земята, но не съм престанал да мечтая.
Обичам магията на театъра!
По Коледа на 2013 г. видях в телевизионен репортаж Иво и неговата идея за портативен детски театър. Много ме впечатли. Срещнахме се на живо и дори първият прототип на малкия голям театър от дърво ме омагьоса. Беше красив и веднага ми се прииска да го видя още по-красив. Да бъде миниатюрно копие на истински театър и да си има всичко. Да мога да го разглобя и лесно да го занеса навсякъде по света. Малкият ни екип вложи сърце и душа в доразработването и усъвършенстването на театъра. Към завесите, декорите, чигите и сценичното осветление измислихме и добавихме въртяща се сцена и музика и той стана наистина прекрасен.
В днешния високо технологичен свят, нашият дървен театър свети с друга, по-топла светлина.
И реших, че трябва да покажем тази светлина на повече деца по света! Защото знаем как!
Аз съм Иво Стаменов и често ме питат: “Кога ще пораснеш?”
